8-те предварителни идеи...
За човека ангажиран по един вътрешенпът е съществено да разбере 8 предварителни идеи, за да ги разпознае като реалности в самия себе си, конкретни реалности и да ги има присъстващи в съзнанието си.
 
Човешкото същество, ненапълно развито, има 3 възможности...
1) Да се развие чрез своите собствени усилия и да премине от нивото, на което природата го е отвела и оставила, до това на истинско човешко същество и да се издигне към едно по-висше съзнание.
 2) Да живее и да умре така, както се е родило, като непълно същество. В този момент неговите следващи животи приличат на идеята, която имат за това будистите и Индусите: човешкото същество е погълнато в това голямо колело на последователните реинкарнации.
 3) Израждането, което може да стигне до загуба на способността да се еволюира, т.е това, което наричаме  духовна смърт.
 
Неговата еволюция е възможна...
... тъй като в него, това, което може да бъде развито вече съществува в състояние на зародиш.
 
...чрез една съзнателна и доброволна Работа ... с достатъчна помощ
Еволюцията не може да се направи от само себе си, а чрез една съзнателна и доброволна работа, с нашите собствени усилия и с помощта на този или тези, които вече са развили едно по-висше съзнание. Духовният Учител, живото Учение са помощ от този тип.
 
Тази еволюция няма да бъде за всички
Всички хора не еволюират. В това няма никаква несправедливост, тъй като всички хора не желаят да еволюират. Еволюцията ще бъде все повече и повече рядка, тъй като човешките същества ще бъдат все повече и повече погълнати от съвкупността на икономическата, социалната и политическа система, която ще направи от тях машини. Те вече са такива, но в по-малка степен, имащи все още в зародиш възможността да станат наистина човеколюбиви. Машини с още по-малко свобода, с още по-малко индивидуални мисли, машини в свят на изолация и илюзия.
 
Човешкото същество не се познава
То живее с всякакъв сорт илюзии за самото себе си, то не е съзнателно за своето функциониране. То действа само като един автомат, една програмирана машина и не е съзнателно за това. Едва от момента, в който то започне да осъзнава тези неща, съвсем бавно започва да се освобождава (автоматизми, обуславяне, на което неговите минали инкарнации, неговото възпитание, неговите преживявания са го осъдили). Човешкото същество само реагира било на всякакъв сорт импулси, идващи отвън, било на вътрешни мотиви.
 
Човешкото същество не е свободно
След като не се познава човешкото същество следователно не е свободно. В него няма център, няма аз, който да каже "Аз искам", без това да е реакция, отговор на нещо, идващо отвън или отвътре.
 
Човешкото същество е способно да се метаморфозира
Човешкото същество е способно да се метаморфозира, ако разбере реално това, което беше обяснено. В този момент то е способно на една радикална промяна, то е способно на една метаморфоза. От състоянието на машина, на обусловен автомат то може да започне да става свободно и творящо.  Започва да преминава от състоянието на обикновено съзнание към състоянието на по-висше съзнание.
 

Човекът е разделен
Човешкото същество се взема за единно същество, за индивид ("Индивид" произлиза от латинското "individuum", и означава "неразделен”, т.е унифициран/обединен), докато такъв изобщо не е случаят: човешкото същество не е индивид. Индивидът повече не е разделен, в живота той винаги функционира със същия център, със същия аз, който действа, който иска.

Школа Психоантропологии © 2007