"Аз
не искам от
вас да
вярвате, а да
правите...
Едно
придобито
познание
става живо
само ако сме
го
премислили
през себе си" (Селим
Айсел) |
Това
изречение
ни кани да
разберем, да
премислим
отново и да
опитаме
това, което
Учението ни
предлага. Следователно
е
необходимо
да се
практикува за
да се
разбере, да
се провери
чрез нас самите
и да се
трансформираме. |
|
Същественото
на Работата
по Пътя... |
Във
всеки миг,
при всякакво
обстоятелство:
- Аз се наблюдавам и
практикувам себеприпомнянето, за да
се опозная
винаги
по-добре.
- Боря се
срещу вътрешното
бърборене.
- Не се отъждествявам с
частичните
трудности,
които мога
да срещна
за да стигна
до моята
дълбока
идентичност.
- Не
проявявам
своите негативни
емоции, за да
не губя
ненужно
моята
енергия и
за да не замърсявам
останалите.
- Спирам
моето вътрешно
бърборене, тъй
като през
по-голямата
част от
времето то
води само до
загуба на
енергия.
- Занимавам
се с това,
което е тук и
сега, тъй като
животът е
тук и сега.
- Спирам бленуванията
си, присъствам
в тялото си:
това, което
виждам,
това, което
чувам и как
се движа и
влизам в
контакт с
непосредствената
реалност.
- Приемам с невъзмутимост приятното
и неприятното.
- Не
съдя, не
оправдавам
и не
манипулирам нито себе
си, нито
другите.
- Отговарям
за
това, което
мисля, това,
което
чувствам и
това, което
правя.
- Отговорен
съм и не се
подлагам
на: „ти
трябва” или
„нужно е”,
които някой
друг би
искал да ми
наложи
като в
същото
време се подчинявам
на
законите
на
страната и
на
обществото,
в които
живея.
- Намирам
търпението
да приема
това, което
не може да
бъде променено,
смелостта
да приема
това, което
може да
бъде
променено
и разграничаването,
което
позволява
да се
разграничи
едното от
другото.
Като
разбирам
съществото,
което в действителност
съм и като присъствам
за живота
такъв
какъвто е, аз
ще мога да
преодолея всякаква
илюзия за
мен самия и лъжата за другите. И
само
жертвайки
тази илюзия,
аз ще мога да
се
реализирам. |
|
|